Тръгваме от Таормина за Палермо, след като гидът ни Стефан от Ekvator.bg, ни увери, че най-големият град в Сицилия определено си заслужава да се види, независимо от тълпите хора и туристи по улиците. По пътя той ни разказа доста интересни неща за острова и неговата история, затова предпочитам да започна поста си с тях.

В общественото пространство постоянно се налага мнението, че Северна Италия е много по-развита и урбанизирана в сравнение с бедната, земеделска, южна част. Казват, че южняците, в това число и сицилианците са много мързеливи и затова са бедни. Ние обаче прекосихме цяла Сицилия по диагонал, за да стигнем до Палермо и ни направи впечатление, че всички ниви до една бяха обработени и засяти с реколта. Кой мързелив народ прави така? Оказва се, че виновникът за бедността в тези райони всъщност е Виктор Емануил Втори, който по време на своето управление, налага идеите си за развитие на Пиедмонте, областа в Северна Италия около Торино, като принуждава Сицилия, Пулия и Калабрия да дарят огромни количества злато за захранване на севера. Така само Сицилия дарява 23 000 кг злато, от които нито един не й е върнат обратно. Пътувайки, забелязваме огромни склонове с 45 градусов наклон, на които се отглежда жито. Всъщност, разбрахме че Сицилия е житницита на Рим. Тя е с най-добрата почва още от Римско време и от тогава насам именно там се отглежда почти всичкото жито на Италия.

По време на пътуването ни забелязваме, че навсякъде има засадени много евкалиптови дървета, които не са традиционни за Сицилия, защото тя е с типична широколистна растителност. Евкалиптите имат свойството да поглъщат много вода и са изкуствено донесени и засадени от Австралия по заповед на Виктор Емануил Трети. Той предприема тази кампания, за да пресуши блатистите почви на Сицилия. Там в древността е имало огромно количество блата, покрай които са се развъждали комари, а те са причинители на малария. Тази ужасна болест е мъчила средиземноморието няколко хиляди години. Донякъде се счита, че дори ниският ръст на средиземноморските народи се определя генетично именно от наличието на много малария в древността. Любопитен факт е, че заради маларията е открита и напитката швепс, която обожават много хора и до днес. Хининът, който е основната му съставка е бил единственият лек срещу тази коварна болест. Така през 1783 г. Якобс Швепс прави напитка, съдържаща хинин, лимон и газирана вода, за да помогне на британската армия в борбата с маларията и я нарича швепс. Сега, за щастие малария в Сицилия вече няма.

И ето, че погълнати от сладки приказки и разкази за историята, мафията и множеството популярни личности, родени в Сицилия, пристигаме в Палермо, най-големият град на острова. Входът е през порта, която е увековечила победите на испанските крале над турските нашествия. Хората в Палермо са изпитвали сакрален ужас от тях и за да бъдат успокоени и да разберат, че не са толкова страховити, управниците изобразяват на портата турци и араби с отрязани ръце, които са вързани и племенени. От там пътят ни продължава покрай двореца и градската градина, която се отличава с това, че е градината с най-много палми от цяла Европа.

Минаваме и покрай казармите на града, където е поставена паметната плоча на Генерал Карло Алберто Дела Киеза. Той е бил ръководител на корпуса на карабинерите с цел борба с мафията по време на “Second Mafia War” в Сицилия. Той е убит заедно с жена си и охраната си през 1982 годинав центъра на Палермо с 400 куршума по поръчка на мафиотския бос Салваторе Рийна, известен още с прякрора си Звярът.

За щастие този тип събития вече са в миналото за Палермо и за цяла Сицилия, мощта на Коза Ностра отдавна е отслабнала след негодуванието на хората, множеството протести и арести. В днешни времена населението си живее съвсем нормално и спокойно. Палермо е много оживен град, изпълнен с усмихнати и приветливи лица. В архитектурата за сградите се смесват всички стилове, отразяващи заплетената и богата история на града. Това е единственото място, в което са оставили белег всички Средиземноморски цивилизации – финикийци, гърци, римляни, араби, нормандци, испанци и французи.

Сърцето на Палермо е белязано от бароковото кръстовище Куатро Канти, което е нещо подобно на Софийските Петте кьошета, само че там по различните ъгли са изобразени 4-те сезона от годината.

Непосредствено до него се намират и „Пиаца Претория“ с „Фонтана на срама“.

Целият град е изключително красив, но най-забележителната сграда си остава „Катедралата на Палермо“. Тя е била малка византийска базилика, която след това става джамия, а нейните кули камбанарии са били минарета. Те са в готико-каталански стил. След това норманците пък решават да я правят катедрала. Тя е строена няколко стотин години, което обяснява и разностилието в нея – готико-каталански стил, барок в средата, арабо-нормандски архитектурен стил и римски купол отгоре, който е изграден последен в края на 18 век.

Вътре в катедралата има скулптура на Санта Розалия, която е покровителката на Палермо. Историята около нея е много интересна. Тя е била аскет, живяла е изолирана в планината и е помагала на хората до самата си смърт. През 1624 г. в Палермо вилнее поредната чумна епидемия, от която умира около 1/3 от цялото население на града. Тогава, когато целият град е в безисходица Санта Розалия се явява насън на един ловец и му съобщава, че Бог я праща да помогне. Казва му да извадят мощите й от планината и да направят голям кръст над цяло Палермо, който да обхване 4-те най-големи квартала на града. Хората направили, каквото казва и изведнъж като по чудо, чумната епидемия стихнала. Оттогава Санта Розалия е обявена за патрон и светица на Палермо.

В катедралата има два особено впечатляващи олтара. Единият е изграден от 3000 килограма сребро, а другия, с не по-малко внушителни размери е направен изцяло от синия, скъпоценен камък лапис лазули.

Театърът е друго място, заслужаващо внимание. Той е неокласическа сграда със смесени стилове, емблема на Палермо. Първоначално е предназначена за 3000 човека, но в последстие от мерки за сигурност е редуцирана на 1500. На стълбите, под нейните внушителни колони е снимана и последната сцена в „Кръстникът“, където куршум, предназначен за Майкъл Корлеоне убива дъщеря му. Повече подробности за снимките на филма в Сицилия, можете да прочетете в този линк.

Още много мога да ви разказвам за Палермо, но ще оставя някой неща в тайна, за да ги откриете сами, когато отидете там. Препоръчвам ви да го направите, защото си заслужава.

А аз ще продължа разказа си за кратко и ще ви представя едно малко, рибарско, крайбрежно градче, което се намира в близост до Палермо и това е Чефалу. Това китно място е запазило своята автентичност от още от древни времена.

Дългата централна улица се пресича от десетки по-малки тесни, странични улички, чиито светли къщички са разположени изключително близо една до друга.

Това е градчето, в което човек може да отпочине от голямото Палермо, като се наслади на спокойствие, хубав пясъчен плаж или просто  пиейки чаша охладено вино в компанията на вкусна храна в някое от множеството заведения, кацнали директно върху скалите.

ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ И В INSTAGRAM: