ПЕТРА – МИСТИЧНИЯТ ГРАД В СКАЛИТЕ НА ЙОРДАНИЯ
Не съм била на по-магично място от древния град Петра. Самият път до там е едно от най-впечатляващите неща в това място. Тесен естествен каньон сик, получен от разместване на земните недра е отворил проход през скалите. На места е широк само 2 метра, а дължината му е около 2 километра. В началото му всъщност е входа за Петра. Посещението не е никак евтино. Входната такса е 70 долара, отделно от това има възможност за наемане на шатъл, кон или магаренце, които струват между 15 и 25 долара. Ние предпочетохме да използваме екскурзията, която нашата агенция Ekvator.bg ни предложи до Петра. В нея имаше включен транспорт до и от там, вход за мястото, местен и български гид, които разказваха много интересни неща. А на място изходихме цялото разстояние пеша.
Канъонът сам по себе си е великолепен. Природата скулптор е прокарвала трасето през огромни червеникави скални образувания, изпъстрени с всички нюанси на синьо, напластени в хоризонтални редове. Богато насечените скали са като пищни завеси, които постепенно се разтварят, за да открият приказната гледка към емблемата на Петра – Каснех ал-Фарун по известна като „Съкровищницата на фараона“, красива огромна фасада издялана направо в скалите. Пътят и Съкровищницата са показани в Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход. След това Петра набира още повече популярност.
Истината е, че съм гледала стотици видеа и снимки от там, но човек няма как да се подготви за тази грандиозна гледка. Тя трябва да се преживее. Червените скали наоколо са като страж на тази неземна красота. На площада пред входа му сякаш се пренасяме в свят от стари времена. Екзотично, цветно, многолико. Камилите, пръснати наоколо, са чудесно допълнение към картината. Топли нюанси на червено, оранжево, жълто, синьо. Микс от етноси, религии. Времето на площада тече в друга посока. Дори не ми се иска да снимам, толкова привличаща е атмосферата. Наоколо шетат екзотични бедуини, покрили глави традиционна бедуинска кърпа в червено-бяло каре, която пази от слънце и пясък. Слаби, изпити, усмихнати, артистично почернени по клепачите с въглен, безгрижно пришпорват камили, коне, магарета и предлагат на туристите разходки из руините. Артистично пресъздават образа на Джони Деп от „Карибски пирати“. Казват, че нощем копаят из руините, за да открият скрити съкровища, защото в Петра няма човек, който не е убеден, че дълбоко някъде се крият несметни богатства, оставени от фараони, кръстоносци или други богати хора, които са бродили по земите им.
Набатейците, тези мъдри и вещи строители са построили Петра, като са се засели още през IV век пр. н. е. Това арабско племе е знаело как да събира и съхранява водата, извора на живота, и така е превърнало мястото в оазис и център на оживена търговия. Петра е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е бил много добре водоснабден, а набатейците, освен че са охранявали пътя на керваните, са се превърнали и в търговци на вода. Тук е минавал един от пътищата на коприната, а също и на подправките, тамяна и миро-то от Далечния изток, а керваните са се снабдявали с вода за дългия си предстоящ преход. За съжаление Петра е разположен в земетръсен район. През 363 година се случва много голямо земетресение, което се повтаря няколко века по-късно и постепенно градът е напуснат, забравен и потъва в пясъците на пустинята и времето. И така до 1812 г, когато е „преоткрит“ за западния свят от швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт. Той е бил преподавател по арабски език и случайно чува разговор между двама местни араби, които говорят за някакъв забравен, древен. Преоблича се като местен и успява да ги проследи, като така открива каньона към града и самата Петра.
Амфитеатър, манастир, тържествена променада, търговска улица – има всичко за един древен град. Неслучайно е едно от новите 7 чудеса на света. Голям и добре структуриран, градът се открива постепенно и е дестинация за два дни. Необходимо е сериозно ходене по 15 километра на ден по трудни терени с денивелация, за да се обходи. Фасадите на сградите са перфектно запазени и красиви. И въпреки, че има много какво да се види там, над 60% от Петра все още не е разкрита и проучена. Йорданците са решили, че трябва да оставят и за следващите поколения археолози, а не е веднага всичко да се разкопае и покаже.
Освен, че набатейците са търговци и хидроинженери, те са и каменоделци. Доказателство за това са всички сгради, които могат да се видят в Петра. Повечето от тях са издялани в самите скали. Хората, които са ги създали са били истински майстори. Започвали са да дълбаят фасадата от горе надолу и не са имали право на грешка, защото когато веднъж се издълбае в скалата, не може да повече да се коригира стореното. Симетрията и майсторството, с което са направени фасадите са невероятно. Сякаш са издълбани с лазер, а не на ръка.
Петра е особено красива и вечер. Всеки понеделник, сряда и четвъртък от 20.30 до 22.30 часа там се провежда Petra by night, като за целта различни руини се осветяват със свещи. Приказно е.
А междувременно ви оставям линк към офертата за нашето пътуване, където има подробна информация за всички предлагани хотели, цени и варианти за екскурзии: https://ekvator.bg/pochivki/jordania-i-izrael/jordania/8/291
ОЩЕ МНОГО СНИМКИ И ВИДЕА ОТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПЪТУВАНИЯ, МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ В ПРОФИЛА МИ В ИНСТАГРАМ: @blagomira.springlady
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
ЧЕРВЕНАТА ПУСТИНЯ УАДИ РУМ – ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
ПОРТУГАЛИЯ, КАК ДА НЕ Я ОБИКНЕШ?
ДЖЕРБА – КРАСИВИЯТ ОСТРОВ НА ТУНИС
